Хигиенните фактори са тези, които съпътстват естеството на работата:
- местоположение
- устройство на работното място
- възнаграждение и социални придобивки
- условия на труда в най-общ план: професионални отношения и кореспонденция, междуличностни отношения на работа, стрес, хигиена на помещенията и санитарни условия, работно време.
Тези елементи са важни като допълнителен щрих към работата, но по своето същество те не са естеството на работата.
Една и съща работа в повечето случаи може да се извършва както при по-базови условия, така и при по-луксозни. Тези условия няма сами по себе си да променят естеството й, но при наличието на по-богат набор от инструменти е възможно да се подобри бързината на извършването й, както и на качеството й. Възнаграждението, което получава един сътрудник, е много сложен и дискусионен елемент: изисква поверителност, за много хора е въпрос на престиж да са добре платени, за други то дава сигурност и самочувствие, усещане за значимост.
Възнаграждението обаче не се припокрива с естеството на работа. По тази причина в управленските науки се определя като хигиенен фактор. Ако един кандидат приеме работа само заради високото заплащане, то той сам определя своята мотивация за работа като краткосрочна. Ще успее да подобри своя стандарт на живот, но на работно място с еднообразна работа без перспективи за развитие и обогатяване ще почувства нуждата от промяна. Тук се задава така наречената златна клетка. Ако в дългосрочен план сътрудникът избира да се мотивира единствено по линия на възнаграждението си, е възможно да си създаде несъзнателно негативна нагласа към монотонната работа, която да понижи качеството му на работа.
Един съвременен хигиенен фактор особено след първата корона вирус пандемия (2020 - 2022 г.) е виртуалната, дистанционна работна среда или смесените (хибридни) работни длъжности. Този начин на работене се наложи (предимно за бизнес организациите с офиси, учебни заведения, които преминаха на електронни обучителни платформи) поради световната карантина от пролетта на 2020 г. След първоначалния дискомфорт, че организационният човек няма да посещава всеки ден офиса на фирмата, хората се научиха да работят извън физическите помещения на организацията. От дискомфорт отдалечената работа се превръща в основна зона на комфорт за работещите лица. Без разходи за транспорт, за ново работно облекло и възможност да се работи по всяко удобно време, гъвкави работни почивки. Свободата от физическо присъствие, от непрекъснато придържане към определен бизнес код се разглежда като предимство за работещото лице. В същото време тази тенденция е и предизвикателство за мотивационните похвати на ръководителя на екипа. Едни от участниците в екипа могат да работят в удобно за тях време, повишават своята ефективност, постигат резултати, но има и други, за които дистанционното работене е начин да се скрият от задълженията си да протакат изпълнение на работни задачи, да си почиват по време на работния ден. В този контекст се получава явлението екип на две скорости – изпълнителни и инициативни служители, от една страна и служители, които не работят, от друга. Това поставя особено предизвикателство пред екипната мотивация, изисква заделяне на повече време за разговори с неработещите лица и пускане в ход на допълнителни групови проекти. В практиката на тези лица, които отказват да работят, се възлагат иновативни задачи, за да се събуди любопитството им и да се даде възможност на такива участници да проявят своята креативност. Екипът може да се окаже както трамплин за професионалната реализация на даден специалист, така и причината той да напусне работата си.
С времето всички хигиенни фактори губят лъскавата си и престижна страна за осъзнатия сътрудник. Той все по-често ще си задава въпроса за смисъла и ползата от неговата работа. Каква е действителната добавена стойност на труда, който отдава? Всеки ден, за 8, 10 или повече часа от своето време. За кого е полезен - за себе си, за семейството си, за обществото и държавата ли? Дори и да не си постави тези въпроси на глас, осъзнато пред себе си, те ще нахлуят в подсъзнанието му и при потискането на темата за смисъла други процеси ще настъпят на психично ниво за достигане на баланс на психиката. По тази причина е важно при предлагане на работа да се представят съществените елементи от естеството на работата в обявите, в беседата по време на интервю за работа с кандидата.
Смисълът, зададен от естеството на работата, е по-устойчив от смисъла на хигиенните фактори. Те могат да варират значително по-бързо от самото естество на работа и това определя тяхната подвижност и краткотрайност.